От хаос към хармония - анатомията на моето емоционално хранене

Началото на моята трансформация: как след 10 години лутане най-накрая открих правилната посока

 

from-chaos-to-harmony

 

Някъде по трасето...

Петък. Края на работния ден. Приятелите правят планове за вечерта – любимото време да се видим, да наваксаме, да се посмеем. Аз не мога. Казвам, че имам да правя... нещо. Лъжа. Не мога да се накарам да изляза и да се покажа пред тях. От последния път, в който сме се видели, съм качила кой-знае-колко килограма. А това беше преди по-малко от месец. Какво ще си помислят? Какво ще кажат? Дори да не кажат нищо, ще е по-гадно. Защото ще чета критиката в очите им. Ще чета провала си в очите им. Ще чета слабостта си, нищожната си воля. Ще чета розовия слон - всички знаем, че съм дебела, но никой не ми казва нищо от неудобство. 

Не знам защо винаги ме избива на ядене, когато нещо не е наред. Изглежда сякаш давя емоциите си в храна, може би на това казват емоционално хранене. Гледам си снимките през годините - колко съм се променяла! Не само тялото ми...лицето ми изглежда различно. Изглежда толкова..чуждо! Усмихвам се, но е някак си...празно. В килограмите варирам доста. Като гледам - като съм щастлива съм слаба, а като съм нещастна - съм дебела...

from-chaos-to-harmony Не ми пречи да слагам усмихнатата маска - винаги го правя. Вече ми е втора природа. Даже май ми е първа. Забравих коя съм. Никой няма представа какво се случва в мислите ми. Никой няма представа, че миналата седмица не отидох на работа, защото очите ми бяха подпухнали от цяла нощ рев. А предния месец - защото толкова бях преяла през нощта, че на сутринта ми се повръщаше от тежест в корема. Не, петък вечер е време да се чувствам добре. Не е време за критики и укори. Няма да излизам. Ще кажа, че има нещо да правя и ще си остана вкъщи. Сама. На сигурно. И ще си прекарам добре – с маратонско гледане на цял сезон на любимия сериал и с нещо за хапване. Само че нещото за хапване не е едно. Много са. И докато хапвам е супер, даже се смея. Но хапването свършва. Епизодите също. А на тяхно място – смазващо чувство за вина и разяждащи угризения. Провал. Отново. Мамка му.

from-chaos-to-harmony От утре съм на диета. Утре ще е по-различно. Ще съм по-стриктна от предния път. Ще ставам сутрин в 5:30, за да карам колело в парка. Ще ям само зеленчуци. Я да видим – в 1 килограм тиква има около 320 калории. Може част от нея да си направя на супа, другата част - просто да нарежа и задуша – а остатъка да пасирам с малко канела и подсладител – като десерт. Супер. Леле, колко е вкусно! Мога да карам така много време. Минаха 3 седмици. Не съм се виждала с приятелите си, но пък съм отслабнала доста. Доста зеленчуци изядох – приемам страшно много витамини! Супер, най-накрая се храня здравословно. Тялото ми започва да изглежда доста прилично. Вече не извръщам глава като мина пред огледалото след баня. Може би в петък ще изляза – полага ми се малко да се позабавлявам. Пък и приятелите ми ми липсват.  Супер, ще се видим. Даже пичът, по който си падам, ще е там. Може и да излезе нещо. 

from-chaos-to-harmony Ами, нямаше смисъл да излизам! Този човек просто не ме заслужава! Трябва да спра да се занимавам с хора, които ме карат да се чувствам недостатъчно. Недостатъчно за тях. Недостатъчно за себе си. Недостатъчно, за да съм щастлива. Ще мина през денонощния на път към вкъщи. Ще си взема нещо за хапване, има нов епизод на любимия сериал, а утре е събота – мога да поспя повечко. 3 часа по-късно съм унищожила над 3000 калории. Толкова храна се полага на една жена за ден и половина. Мамка му. Какво направих. Диетата отиде по дяволите. Само за 1 вечер. За нищо не ставам.

from-chaos-to-harmony

И така до безкрай. Крачка напред, а после 100 назад. И накрая се счупих. Малко бяха минорните емоции, които не фигурираха върху моята лична емоционална палитра. Толкова сивота си бях причинила. Мамка му! Колко още! Докога?  

—— 

Почти 10 години от живота ми обстоятелствата се променяха, изпитанията се променяха, главните герои се променяха, числата на кантара се променяха, но аз – не се. Правех едно и също, но очаквах различни резултати. Бягах в храната. Не познавах баланс. Бях или в едната крайност, или в другата. Лудост ли беше, наивност ли беше, инат ли? Заблуждавах се, че се храня здравословно, а всъщност неосъзнато издевателствах върху тялото и психиката си. Заблуждавах се, че близките ми хора ще ме съдят, а те през цялото време са били там в очакване да протегна ръка с молба за помощ. 

from-chaos-to-harmony Но какво можех да направя? Какво можех да променя? От къде трябваше да започна? Знаех, че има толкова много работа, има толкова много пожари за гасене. Но как си признаваш, че си слаб? Как си признаваш, че не можеш да се справиш сам? Как си признаваш, че мразиш всичко, което те кара да се чувстваш така, но си пристрастен? Имах толкова много информация, но тя не доведе до трансформация.

Имах толкова ужасен метаболизъм. Мразех го! Мразех тялото си! Мразех огледала! Мразех кантари! Мразех дънките си от „онзи слабия“ период – как е възможно изобщо да съм влизала в тях?! Всъщност, проблемният метаболизъм не беше този на тялото ми, а емоционалният ми метаболизъм. Имах огромен проблем с "преработването" на преживявания. Тъпчех емоциите някъде дълбоко в опит да ги скрия. И очаквах, че щом не са в полезрението ми - няма проблем. Но това правеше проблема още по-сериозен. 

from-chaos-to-harmony Отидох на лекар – знаех, че имам проблем, имах нужда от съвет как да подходя. Той ми отговори с „няма ли кой да ти каже да спреш да похапваш?“ Мамка му. При грешен лекар съм била.  Исках промяна, знаех, че я искам. Крайно време беше. Писнало ми беше да съм недостатъчно. Писнало ми беше да бягам. От къде трябваше да започна? Исках вече да се приключва! Но май не работят така нещата. Май бързането ме забавяше. Май трябваше да променя стратегията изцяло. Май трябваше да забавя скоростта, да започна стъпка по стъпка, единият крак пред другия, вдишване, издишване. И просто...скочих. В неизвестното. В нещо, към което бях напълно скептична. В нещо, в което нямаше логика. Избрах храната като механизъм за автотерапия. Посегнах към най-големия си враг, но този път го гледах в очите. И бях мила с него. Реших да му дам шанс да ми покаже, че има и друго лице. Тогава създадох Foodie Boulevard.  И всичко се промени. Тогава започна всичко. Тогава започнах АЗ. 

from-chaos-to-harmony

 

Къде съм днес?

Две години, след като написах горния мейл, аз съм Софи - душата и двете ръце зад Foodie Boulevard. Това е моят път към хармонията. Това е моето пътешествие към себе си. Това е мястото, където душата ми се материализира. Това е мястото, от което извират стотици вкусни идеи за здравословни вдъхновения без угризения. Това е моята вселена. Но не само!  Това е мястото, където всеки, който някога се е чувствал в плен на една зависимост, може да открие себе си. Може да открие сигурно местенце, където, четейки до болка познати ситуации, тихичко да си поплаче. И след това да избърше сълзи и да си каже "Има път напред!" 

from-chaos-to-harmony Foodie Boulevard сте всички вие, защото аз съм като всеки от вас. Това, което ме прави различна, е, че се изморих да се крия и просто избрах най-накрая да покажа на света уязвимостта си, недостатъците си, слабостите си.  Днес съм тук: от един човек, който 10 години тичаше в кръг и беше контролиран от храната, аз съм човек, чийто най-добър приятел стана храната. Тя е моето изкуство. Тя е инструментът, който използвам, за да споделям посланията си. С нея рисувам, с нея разказвам истории, с нея вдъхновявам. Докато готвя, аз съм най-много АЗ. Докато готвя аз пея, танцувам, забавлявам се, истински жива съм!

from-chaos-to-harmony

Храната не ме контролира. Храната е пластелинът в моите ръце и аз я моделирам! Днес аз кандидатствам за стипендия, която да ми позволи да получа Eating Psychology & Mind Body Nutrition Coach Certification към The Institute for the Psychology of Eating. А това пък ще ми позволи да превърна най-голямата си страст и хоби в призвание - да вдъхновявам и да помагам професионално на всеки, който върви по моите стъпки и най-накрая е готов да признае пред себе си, че има нужда от помощ.  Ако искате да увеличите шансовете ми да спечеля стипендията, подкрепете кандидатурата ми като харесате видеото. Благодаря ви, че сте с мен по моя път и ме допускате и като пътеводен знак по своя! 

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowfacebook-icongoogle+instagrammailread-latersearchsubmit-arrowtwitteryoutube1