Защо избирам да съм аматьор?

Да си аматьор е отвратително. 

Статутът на аматьора неизменно върви ръка за ръка с едно до болка познато усещане. Усещане, което е крайно нежелателно за повечето от нас. Усещането любопитно, но плахо да потапяш крак в басейн, но да нямаш никаква представа колко има до дъното и колко дълбоко можеш да потънеш, ако вземеш та се метнеш безразсъдно.

Да си аматьор е особено гадно, защото винаги те кара да се чувстваш недостатъчно. Недостатъчно образован, недостатъчно опитен, недостатъчно добър, заслужаващ, успяващ. 

Да си аматьор може да бъде осезаемо сдухващо, особено, когато си обграден от знаещи, можещи, самоуверени и успешни субекти, които със самото си присъствие всяват масов респект у всички околни. 

Да си аматьор може и да е парализиращо до степен на доброволно безсилие. Хем знаеш, че можеш да задобрееш само с яко бачкане, хем целият напън ти се струва толкова непосилен, че подсъзнателно си търсиш всякакви оправдания изобщо да не опиташ. 

Само че, да си аматьор може и да е друго. 

Да си аматьор ти дава оправдание да нарушаваш правилата смело. Без да се страхуваш от провал, без да се опасяваш, че ще се изложиш. 

Да си аматьор ти дава свободата да пробваш странни неща, смели неща, луди неща, на които околните гледат с насмешка. Само че, аматьорските очи са очи на любопитството. Очи, които виждат в различни цветове, ноти и форми от традиционните и масово познатите. 

Да си аматьор ти дава извинение да вярваш, че някой ден ще се научиш да летиш, макар да знаеш, че хората не могат да летят. Когато разпериш криле от земята, няма как да паднеш от високо. А като паднеш, отупваш се набързо, ближеш малко рани, ставаш и разперваш пак. 

Да си аматьор ти дава лукса да задаваш глупави въпроси, да не дължиш никому нищо, да можеш редовно да яхваш вълната на вдъхновението си и да го оставяш да те води на места, където професионалист не би могъл да иде. 

Професионалистът е майстор в това да следва познатото трасе, онова по отъпкания път, което всеки път води до една и съща дестинация. И се справя перфектно по това трасе! Той има картата до всички познати места и е усъвършенствал пътя до тях. Но уменията му да използва компас и да се води от интуицията си плавно закърняват, постепенно пътешествието му минава в режим на автопилот и преди да се усети е изгубил умението си да открива непознати дестинации.

Абе, май да си аматьор не е толкова зле.

Май да си аматьор е рядко щастие. Щастие, което е абсолютно безусловно и независещо от външни фактори - решаваш и си го генерираш вътрешно. 

Аз съм аматьор в кулинарията. Аматьор съм и в писането. Аматьор съм в това да говоря пред големи аудитории. Аматьор съм в търсенето на хармония. В култивирането на динамичен баланс. 

Рядко ми е лесно. Ама то, на кого му е? 

По-същественото е, че моето трудно си го обичам. Благодарна съм му безкрайно. То ми подарява най-ценния подарък, който всеки от нас може да получи по пътя в търсене на себе си - лукса да съм безгрижен аматьор, за който, колкото и да е трудно, всичко завинаги ще е игра. 

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowfacebook-icongoogle+instagrammailread-latersearchsubmit-arrowtwitteryoutube1