Защо са дебели децата ни?!

Според данни на СЗО през 2016 българските деца са били на 5то място в Европа по затлъстяване от общо 32 държави. По-скорошни официални статистики в тази категория не открих.

Освен тези: през 2018, България е била на 10то място по затлъстяване в Европа като цяло. 

 

 

Отново по данни на СЗО, през 2016 над 60% от българите са били с наднормено тегло, а над 25% - със затлъстяване (на английски - morbid obesity). Прогнозите са, че до 2025 всеки трети българин ще страда от затлъстяване. 

 

 

 

Това са обективни статистики. Това не са маркетингови трикове и напудрени послания, предназначени да продават някаква диета или режим. Такива има много. И същевременно, макар през 2017 глобалната индустрия "Здравословно хранене и отслабване" да е била в размер на 702 милиарда щатски долара, броят на хората с наднормено тегло в света се е утроил между 1975 и 2018. 

 

 

Какво се случва? 

Преди един човек да стане възрастен с наднормено тегло, той, в най-честия случай, е дете с наднормено тегло. 
Много често на улицата виждам родител с наднормено тегло, който води за ръка дете на не повече от 10 години, чието тяло изглежда досущ като на родителя. Не съдя. Не ми е работа. Не знам какво се случва в дома и в света на това семейство.

Но пък винаги се замислям.

Дали детето има генетична предразположеност да изглежда по този начин или начинът, по който изглежда, е пряк резултат от навиците и поведенията в неговия дом и семейство?

Макар да нямам грам експертиза в контекста на генетиката, имам щастието да познавам светила в тази сфера и имам възможност да попивам като гъба от тях всички новини и открития от сферата на епигенетиката, нутригенетиката и нутригеномиката.

Няма да се преструвам, че разбирам сложни термини. Стига ми да разбирам само едно - ДНК не е присъда.

ДНК е семенце, а нашата задача през живота ни е да го обгрижваме по оптималния начин, който ще го накара да се превърне във внушително дърво. Ние решаваме дали ще го наторяваме, ще го поливаме с чиста вода или ще го засипваме с пестициди и химикали с неясен произход. С хората и храненето в голяма степен е същото. 

Но макар в крайна сметка изборите ни на гориво за телата ни и дългосрочните ни хранителни навици да са изключително важни, много по-важното е защо всъщност те са такива, каквито са. 

И тук се връщаме на темата с детското хранене.

Темата е гореща у нас от няколко години. И има защо - статистиките за нивото на затлъстяване при българските деца са особено притеснителни и изискват моментални мерки и дългосрочни стратегии за справяне с проблема. Хубавото е, че се случват много неща, чиято цел е да допринесат за генерално подобряване на детското хранене и съответно на дългосрочното здраве на децата в процеса на тяхното израстване. 

Организират се множество инициативи, реализират се множество проекти и дори самата аз бях виден ентусиаст в организирането и провеждането на Food Revolution Day в България - инициатива, стартирана от световноизвестния кулинарен корифей Джейми Оливър, който събуди света за ролята на храната в десткото здраве.

Но в цялата суетня, насред всички телевизионни репортажи с какво трябва да храним децата си и насред цялото сочене на пръсти в търсене на отговор на въпроса чия е отговорността, пропускаме нещо много съществено.

Аз не съм родител и това дава основание на много хора да ме критикуват и да пренебрегват коментарите и анализите ми по темата с аргумента, че реално нямам право да имам мнение. И макар да нямам свое дете, аз пък имам възможността и удоволствието да се виждам и да общувам с десетки и дори стотици деца по време на моите детски кулинарни творителници, а по този начин и да изучавам тяхното поведение в контекста на храната в компанията на техни връстници. 

Като всеки човек, детето също иска да се чувства прието. Детето иска да играе и да се забавлява. Иска да има приятели, които да го одобряват. И почти всяко дете има около себе си хора, на които му се иска да подражава. Като цяло, децата просто искат да бъдат готини. И именно тук идва тънкият момент, който редовно пропускаме, когато си говорим по темата с детското хранене.

Няма значение колко ентусиазиран и отдаден е един родител да се грижи детето му да се храни здравословно.

Няма значение колко часове прекарва майката в кухнята в подготовка на кутия за обяд, заредена с прекрасна, вкусна и пълноценна храна.

Няма значение дори дали всъщност детето обожава вкуса на здравословната храна, която се консумира вкъщи.

Ако това дете отиде на училище, извади прекрасната си кутия с домашен обяд пред съучениците си, отвори я, започне да яде вкуснотиите на мама и някое от популярните деца му се присмее, защото не яде пица, сладолед или кифла като останалите деца от класа, това дете моментално превключва в режим "не ми пука дали здравословната храна е полезна и вкусна, аз ще правя нещата, които другите деца правят, за да съм като тях".

Ето това е истинският проблем, който имаме нужда да решим първо!

Всичко останало - осъвременените рецептурници, ентусиазираните кампании и призивите към здравословно хранене, надъханите родители и дори заредените със здравословни храни училищни лавки биха имали шанс да бъдат успешни единствено и само ако се научим да комуникираме на децата си по забавен и интригуващ начин, че здравословното хранене всъщност е супер готино, прави те популярен и всъщност е нещо, за което другите трябва да ти завиждат, а не нещо, заради което трябва да се срамуваш. 

Промяната няма да е лесна. Много тектонски плочи в съзнанията на средностатистическия българин трябва да се разместят, за да осъзнае всеки от нас, че здравословното хранене не е опция, която някои хора избират за себе си по някакви си техни причини, а че това е единственият начин, по който секи от нас може да си позволява да се храни, ако иска да се грижи за дългосрочното си здраве, за психическото си състояние, за цялостното си благосъстояние, за начина си на работа и за гените, които ще предава поколения напред. 

Всеки човек може да се грижи за здравето си с удоволствие и храната е най-верният дългосрочен партньор в тези грижи. За да помогнем на децата да създадат здравословни отношения с храната, първата стъпка не е да ги натъпчем с броколи, а да им комуникираме на техния език защо това, освен здравословно, всъщност може да бъде истински забавно и приятно за тях! 

Повече за моите детски кулинарни творителници можеш да научиш тук, а във видеото можеш да видиш как протичат те. 

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowfacebook-icongoogle+instagrammailread-latersearchsubmit-arrowtwitteryoutube1