Да готвиш е като да слушаш музика. Буквално!

Сещаш ли се за някоя любима своя песен?

Песен, която обичаш толкова много, че си я пускаш винаги, когато не знаеш какво ти се слуша.

Песен, която пускаш на всички свои близки, защото искаш и те да разберат защо ти харесва толкова.

Песен, за която си в настроение дори, когато като цяло не ти се слуша музика.

Песен, която може би не се харесва на всички, но за теб е просто гениална.

Моята такава песен е Valerie нa Amy Winehouse.

За пръв път я чух, когато се разхождах в нюйоркския Central Park през август, 2010.

Оттогава си я пускам винаги, когато се чувствам горда и удовлетворена от нещо, за което съм работила упорито и неуморно - точно каквато беше първото ми посещение в любимия ми град!

Сигурна съм, че и ти имаш подобна песен, която си пускаш винаги, когато си в романтично настроение или когато искаш да се надъхаш или дори когато искаш да поплачеш...

Но ако си като мен, в някакъв момент идва немислимото - тази толкова любима твоя песен започва да ти писва!

Сякаш след n-тото слушане нещо се променя изведнъж и вече не можеш да си представиш как е било възможно да ти се слуша постоянно.

И изведнъж - вече нямаш любима песен и нещо дежурно, което да си пускаш, когато не знаеш какво ти се слуша.

А имаш ли любимо ястие?

Нещо, което си готвиш и ядеш постоянно? Нещо, което ти е толкова вкусно, че искаш да нахраниш всичките си близки с него, за да се насладят и те на вкуса му?
Нещо, за което се сещаш винаги, когато не знаеш какво ти се яде?

За много хора храната е просто ядене. Няма значение какво ядат, какъв е вкусът му, как изглежда. Тези хора могат да закусват овесени ядки в продължение на 30 години и изобщо да не се замислят за промяна. И това е супер.

Но не с всички е така.

Аз обожавам храната ми да ми е вкусна, да изглежда добре и да ми носи усещане за разнообразие.

Отегчавам се да ям едно и също и точно затова 99% от храната, която съм приготвяла през последните 6-7 години, е била уникална. Същевременно, на страниците на www.foodieboulevard.bg има десетки и дори стотици различни идеи за палачинки, за пици, за запеканки, за мъфини и за какво ли още не...

Как приготвям толкова много различни версия на едни и същи ястия и то без да следвам рецепти и да имам предварителен план?

Благодарение на принципа на практичното готвене.

Представи си, че любимото ти ястие е любимата ти песен.

И тази песен може да има безброй различни кавър версии!

Основната мелодия е една и съща, но всяка версия има свой характер. И така можеш да слушаш нещо любимо безброй пъти без риск да ти омръзне!

С готвенето е същото. Само че, не с готвенето по принцип, не с онова, което те кара да следваш някаква рецепта дословно, която винаги те води до един и същи краен резултат.

Говоря за практичното готвене или онова, което обичам да наричам творческо.

То ти позволява да сглобяваш ястията като пъзели без да следваш рецепти. То те насърчава да се вдъхновяваш от различни идеи, които да адаптираш. То те учи как да заменяш продукти и да импровизираш смело. То превръща готвенето във вкусна игра за пораснали деца. То e наследството на Foodie Boulevard.

То е подходящо за работещи хора с ограничено време, за нови родители с много задачи, за пълни аматьори и за запалени кулинари, за месоядци, вегетарианци и вегани.

То е начинът, по който готвенето спира да бъде скучна домакинска дейност и се трансформира в забавно и творческо занимание с приятен страничен ефект - вкусната и пълноценна храна.

Аз отивам да си пусна Valerie в изпълнение на каста на Glee и да си приготвя пица за вечеря за 5ти път тази седмица.

Кои са главните герои на твоята трапеза и в твоя плейлист?

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowfacebook-icongoogle+instagrammailread-latersearchsubmit-arrowtwitteryoutube1