Компас, а не карта

Едно от най-специфичните неща на моя стил на създаване на храна е изпробването на нетрадиционни комбинации от продукти. Да ги кажем - странни.

Аз импровизирам и експериментирам.

Смело. Постоянно. Без изобщо да ми пука. В готвенето и мноооооого отвъд него.

И много често експериментите са неуспешни. Но от време на време ги има онези истински специални моменти, в които правя поредния експеримент - без цели и без очаквания, изцяло водена от вдъхновението си, от приключенския си дух и от желанието си да се забавлявам...

...и точно тогава се случва нещо, което тотално променя играта. Моята и на много хора около мен.

Нещо, което не би се случило, освен ако не позволя на съзнанието си да иде на места, където често е страшно, непредсказуемо и непредвидимо.

Но дали експериментите ми винаги се приемат добре? В кухнята и отвъд?

Всъщност, в по-голямата част от случаите, Софи е онази, която готви странни неща, говори странни неща и има странни разбирания за какво ли не...

Странни как? Странни защо?

Защото не са масови, не са популярни, не са логични, не са общоприети, не е прилично да се коментират?

Защото са провокативни и не принадлежат в кутийки?

Защото не са черно-бели?

Защото карат околните да поставят под съмнение свои дълбоко вкоренени убеждения, които винаги са приемали за даденост?

Не е лесно - да си смел, да си различен, да иновираш, да експериментираш, да правиш непредсказуеми неща, трайно да живееш извън зоната си на комфорт. Без значение с какво се занимаваш и дали някъде не дреме някоя тиха мечта, която потискаш от страх.

Наистина не е лесно, но пък от другата страна на страха е всичко, което някога си искал.

И имаш два избора: да играеш насигурно или да се научиш да навигираш хаоса.

Хаосът често е мястото, където се чувстваш най-много у дома си.

Но ако искаш да стигнеш там, където ти е мястото, просто трябва да приемеш, че не съществува карта, която може да те отведе там. А само компас.

И ако за момент заглушиш гласовете на онези, които не разбират твоята различност, ще чуеш компаса да бие в гърдите ти. От там нататък е лесно - просто го следваш. Ден след ден. Отново и отново.